За (ръко)писането

Напоследък забелязвам, че имам нужда не само да консумирам, не само да реагирам и отговарям, а и да се задълбочавам в теми и да се опитвам да разбера какво наистина чувствам и мисля по тях. Затова планирам да използвам този блог като платформа за разгръщане на мислите ми отвъд ограниченото пространство на кратките реплики в социалните мрежи.

Главният ми противник в това начинание е, разбира се, мързелът, но се надявам, че сега, когато имам конфигурирана платформа, ще ми трябва само повод да хвана писалката. Или да затракам по клавиатурата — в модерния вариант.

И като заговорих за това — през годините съм изчел десетки, ако не и стотици, публикации, статии и дори изследвания, според които ръкописът има множество предимства спрямо машинописа. Основните са, че помага за запаметяване и по-задълбочено усвояване на темата, за която се пише. За съжаление никога не съм бил типа човек, който води дневник — винаги ми е изглеждало далечно и чуждо. Предпочитал съм да осмислям идеите и емоциите си само наум.

И все пак, колкото и неизбежен да е хода на времето, промяната на човека в някой, който иска да споделя своята мъдрост (да, осъзнавам колко много работа върши тази дума в този контекст), е дори по-неудържима. И ето ме тук — правейки първите си постове в споделянето на вътрешните си мисли едновременно с всички и с никого.