19 години

Първите години в Cognity

Изключително благодарен съм за близката, почти семейна, среда, в която имах късмета да попадна. Периодът, в който изграждахме компанията, беше дълъг и често неблагодарен за всички замесени, но екипът компенсираше за тези моменти.

Присъединих се точно навреме. за да видя кризата от 2008 г. през очите на изключително компетентен финансов екип, който ми помогна да разбера случващото се. Трябваше да изграждаме продукта си в несигурни времена, изправени пред постоянни предизвикателства от всякакво естество. Уроците, научени в късните часове на деня и с ограничени (а понякога и несъществуващи) бюджети, ни направиха по-устойчиви за предстоящите години.

Преходът към корпоративния свят

В рамките на 2016 и 2017 година преминах от стартъп с около 40 души към компания с над 10 000 служители и повече от 30 години история. Промяната не се случи за един ден, но определено тогава така се усещаше.

Този бурен период беше повратен момент за мен. Наложи се да оставя инженерната шапка настрана и да се науча да плувам в непознати води. Например трябваше да наемам хора. Хора, на които да се доверя и да делегирам задачи. Да опознаеш човек в рамките на час е много различно от това, да изградиш доверие в продължение на години. Научих и още нещо — че в големите организации бизнес интересът почти винаги има предимство пред личните отношения. (Урок, чиято стойност осъзнах по-късно)

Израстването във FactSet

След като придобиването приключи и старият домейн остана в миналото, предизвикателствата нараснаха както по сложност, така и по продължителност. Изчезна възможността да вземем решение за пет минути след разговор в коридора. Изчезна и свободата да избирам инструментите, които според мен са най-подходящи за дадено решение.

Сега имаше тримесечни цели. KPI-и. Оценки. Задължителни рамки и процеси.

Най-ценното обаче, което ми даде този период, бяха мениджърите. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата имах късмета да работя не за един, а за двама изключителни човека. Не просто добри мениджъри, а истински добри хора.

Те ми показаха, че грижата за екипа не е просто фраза, която се повтаря по интервюта, а реално качество, което някои хора притежават. И то има значение.

Уроците, които научих от тях, са безброй — не само в работата си, но и в това как да бъда по-добър човек. Не мога да си представя къде бих бил днес без тяхната подкрепа и насърчаване. В ранните си двайсет години ми липсваха много от нетехническите умения, необходими, за да се развиваш успешно в тази професия. Те търпеливо ми помогнаха да изградя тази основа и в много отношения оформиха професионалиста, който съм днес.

Да затвориш една глава

Не съм човек, който лесно се разделя с нещата. Всеки, който е виждал мазето ми — или автобиографията ми, ако щете — може да го потвърди.

Деветнадесет години с един и същ продукт сами по себе си са постижение, но да преминеш през всички препятствия, придобивания и финансови кризи го прави още по-значимо.

Затова и не очаквах краят да дойде по този начин. Но животът рядко пита какво сме планирали.

Днес, с целия този опит зад гърба си, се подготвям за ново начало — такова, което се надявам да помогна да бъде изградено по начин, с който те биха се гордели. Шанс да приложа уроците, които ми предадоха, с увереността и перспективата, които само един дълъг и криволичещ път могат да дадат.

Бъдещето, преосмислено

А сега накъде? Определено не смятам да си взимам творческа почивка. Осъзнах, че фокусирането над един продукт за толкова дълъг период носи и своите негативи - пропуснал съм да натрупам опит на накои технологии, които днес са в основата на ИТ инсутрията. Така че имам да наваксвам, а това може само да ме мотивира.

Надявам се да намеря следващата компания, с която да искам да прекарам поне още 19 години.